„Легенда разказва, за момиче, дало и последната си капка кръв, за да има сърцето на момчето, в което се влюбило ...Момичето умира, а на нейно място разцъфват звездовидни магнолии...”
Oт малкия ми свят цъфтят магнолии,
защото дадох цялата си кръв.
А новият ми стих е без бемоли
и нотите му светло те прекръстват.
Поисках да умра от споделеност,
да се превърна в ярки цветове...
Животът ми - магическо вретено -
и след смъртта една любов преде.
Ще идваш ли все в пъстрата градина,
избягал от панелния ни град?
Ще помниш ли съвместните години,
щом вдъхваш днес от моя аромат?
И ако да, за миг не съжалявам
за всяка капка кръв от мен изтекла...
Защото те обвих със незабрава
в сърцето си с листенцата си леки.
Добавяш ли лъч все тъй с обичта си,
ще го усетя силно, ще го видя.
И знам, отново ще умра от щастие...
А после ще възкръсна.
Звездовидна!
Радостина Драгоева