автор: arhiloh

"На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ме отмина - виж, това открих."
Омар Хаям


Двустишия пиша - а защо? Не знам.
Виновникът е за това... Хаям.

Живях и праведно, живях и в грях -
кое какво бе - тъй и не разбрах.

Приятелю, изписах листи сто
и всичките с един въпрос: "Защо?"

Илюзия и сън е любовта -
дано не се събудя до смъртта.

О, да проникваш в девствени места -
на нашия живот е туй солта.

Сега и тук събран е в мен света -
приятелю -това е вечността.

След грешки милион едно прозрях -
човек не бих бил, ако не грешах.

Цената всеки плаща някой ден -
дано по-късно дойде той за мен.

Глупец! Скърбиш за миналите дни -
виж, днешният към залеза клони!

Като безумно времето хвърчи -
налей ми чаша вино и... мълчи...