автор: sav11

Тихото ручейче. Нашето ручейче.
Нашето любовно ручейче. Водата в него е бистра, мека и сякаш гали. По дъното се виждат камъчетата. Гладки, обли и пъстроцветни. Феерия от омайващи цветове и нюанси. Две брезички са надвиснали и преплитат клонките си. Допират се нежно и слушат песента на двете славейчета, които си играят весело между клоните им.
Там те видях за първи път. Берях билки, а ти се миеше в ручейчето. Белите ти дълги крака сякаш светеха по-силно от слънцето. Струйките вода, които се стичаха те милваха и не искаха да се връщат във водата. От радост, че те докосват, че те близват блещукаха в цветовете на дъгата. Малки диамантчета върху прелестната ти кожа.
Ти беше по блузка и я бе намокрила отпред. Даже дърветата и храстите стенеха при вида на тази пълнота и кършеха клони. Вятърът също се въодушеви и се спусна да разрошва косите ти. Гледах те и блаженствах. Ти вдигна очи и ме видя. Усмихна се и ме повика с ръка. Влязох в ручея и той закипя.