автор: vesan

Димитър Хаджилиев за към село
пътувал и по пътя го настигнал
стар селянин. Какво го е довело
насам, попитал. "Що работиш?" "Книги

аз пиша, дядо." "Значи си писател?"
"Такъв съм, да!" "Ех, като бехме млади,
писателите мисли като злато
с пера от патка пишеха... Наслада

бе умните им книги да четеш!
С писалки златни пишат днес, обаче
що пишат те, не мож`да разбереш,
че повечето пишат мисли пачи!"