Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 825
ХуЛитери: 5
Всичко: 830

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: pinkmousy
:: Georgina
:: AlexanderKoz
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ стъпките си мокри
раздел: Поезия
автор: iszaard

Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,

по стъпките ми - глупаво протяжна.
Умислено поспира се до пейка
на улица, позната, но неважна.
Приплъзва се по погледа разсеян

на някакво забързано момиче.
А после се усмихва и немее.
Все същата, но толкова различна.
Две нишчици в косите ми белеят.

А някога по пясъците тичах.
И се препъвах в стъпките си мокри.
И мислех си... И можех да обичам
небето и надеждата си островна.

И сякаш беше толкова отдавна.
Шом свършеше се писъкът на лятото,
укривах се в дървесната прохлада,
в смолите на вълшебния си свят...

Защо ли твърде рано се сбогувах
на младостта с искрящия покой?
Навярно уморих се да жадувам
неслучили се есенни порои.


Публикувано от aurora на 05.11.2013 @ 08:48:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   iszaard

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
392 четения | оценка 5

показвания 47628
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"В стъпките си мокри" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В стъпките си мокри
от missana на 05.11.2013 @ 09:03:21
(Профил | Изпрати бележка)
Красива, нестандартно поднесена лирика, наситена с приглушена, но завладяваща тъга, породена от непреодолимата носталгия по миналото:

"Две нишчици в косите ми белеят. А някога по пясъците тичах...
Защо ли твърде рано се сбогувах на младостта с искрящия покой?
Навярно уморих се да жадувам неслучили се есенни порои."

Поздравление! : Мисана


Re: В стъпките си мокри
от erka (elokolska@abv.bg) на 05.11.2013 @ 10:17:47
(Профил | Изпрати бележка)
:) ...напоследък пишеш много чувствено...!

Поздрави, iszaard !
Благодаря за удоволствието! :)


Re: В стъпките си мокри
от Gorqsht_snqg на 05.11.2013 @ 13:38:14
(Профил | Изпрати бележка)
Ехх, Ис...Ти цялата си есен и магия! Благодаря ти за невероятният стих, който бърка под кожата и се загнездва в корена на костите ми чак! Сърдечни поздрави!


Re: В стъпките си мокри
от mariposasenelalma на 05.11.2013 @ 19:57:34
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, някога забързано момиче, пак не можа да ме прогониш - оставам си твой фен! :)
Привет, Изи!