автор: rumpel

Живели някога сестрици,
три буйни, прелестни реки.
Без Арда, Тунджа и Марица
не ставали дори тлаки.

Била доведена Марица,
а Арда - свое си дете.
Родена първа хубавица
и Тунджа. Но не спрели те

да спорят кой е по-работен.
Все казвали - това съм аз!
И не успявали, сиротни,
да стигнат до единен глас.

Тогава татко им - Балканът -
прошепнал: "Мили мои, не!"
През проломи и през поляни,
която стигне Едирне

и първа се сгоди за него,
то значи, че е най-добра.
Решили трите да си легнат,
а най-безсънната сестра

да вдигне двете поспаланки
и тръгнат със еднакъв старт.
Запял с гальовен глас Балканът
и ги приспал - закрилник стар.

...Настанала среднощна доба,
пропели първите петли.
Надигнала се Тунджа злобна,
замела дирите с метли

и втурнала се към безкрая
да гони южен хоризонт.
Случаен вятър я помайвал,
по път предлагал й подслон.

След нея Арда и Марица
отворили за бяг очи.
Видели своята сестрица
пред тях спокойна да търчи.

Ядосали се много двете,
разгърнали докрай снага.
И спуснали се през полето
да гонят хитрата река.

Марица, като най-човечна
събрала двете си сестри.
И в Одрин вливали се вече
могъщи - не една, а три.

Посрещнал свойта годеница
красивият и влюбен град.
Като една ги взел: Марица,
а с три реки бил по-богат.

Така завършва тази сага,
която ги обедини.
Марица към Егея бяга
и мята пенести вълни...