автор: atom

Навярно бреговете са илюзия
на дребните човешки очертания...
Платната ми издуват празни бузи
и в своите капризи ме откланят

към някое безкотвено спасение,
което страховете им изпомпват.
Изпълнен съм от корабокрушения,
но още ме привлича хоризонтът.

Безпримесният изгрев ме отнася
далече от миражите за пристани.
Отричам всяка точна навигация
в добре картографираната истина.

Излишни са душевните вълнения.
И знаците на разума – излишни са.
Остава нещо по-разлято в мене:
морето – само то не е измислица.