Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 576
ХуЛитери: 6
Всичко: 582

Онлайн сега:
:: ina_krein
:: kril
:: mig
:: Icy
:: mitkoeapostolov
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНани ми, нани, гълъбе
раздел: Избрано проза
автор: anonimapokrifoff

В памет на дядо ми Стойко, който до края на дните си не забрави Селиолу

Деля се приготви да легне до мъжа си – Димитър стискаше очи, но едва ли беше заспал. И той ходеше угрижен като повечето глави на семейства в българската махала, а нощем се мяташе насън. Размирно време беше, война – Одринска Тракия се удави в християнска кръв, много родове поеха към България. Осемте й деца спяха – уморени ангели, свекърът и свекървата си бяха легнали. Пак я преряза болката в кръста – беше станала тежка, до 2-3 седмици трябваше да роди. И тъкмо подгъна крак на постелята, когато ратайчето захлопа по вратата:
- Чорбаджи! Ибрахим бей е дошъл...
Димитър скочи:
- Въведи го в гостната!
Тя облече сукмана, забради се и раздуха жарта в огнището. „Идвам по никое време – дочу гласа на Ибрахим бей, – че всякакви хора има и между нашите, и между вашите...” Сложи кафе в джезвето и много шекер – турчинът го пиеше сладко, а сърцето й търчеше като подгонен заек. Детето в утробата й риташе неспокойно, личеше си и през дрехата – срамота беше чужд мъж да я види така. Деля се насили да се успокои, сложи на таблата двата пълни филджана, сладко от сини сливи и кана с вода.
- Напразно си развалила рахата си, булка – каза Ибрахим. – Не съм дошъл на сладки приказки...
Деля ги остави – нямаше какво да се бърка в мъжките работи. Нейният Димитър и беят бяха като близнаци – високи, руси и синеоки. Братя са те, но не кръвни, а млечни. Майката на свекърва й била най-опитната баба не само в Селиолу, но и в околните села – сума ти бебета изродила, без да гледа каква кръв носят. Тъкмо била изкъпала новородения си внук, дошъл на бял свят с името си – навръх Димитровден, и в къщата нахлуло ратайчето на Селим бей, Въльо:
- Бабо Сийке, бързо! Беицата душа бере, не може да роди! И хекиминът вдигна ръце...
Родилката била почти дете, първескиня. Бебето излязло – хилаво, но живо, а майката предала Богу дух. Късно повикали бабата и нямало вече илачи, които да задържат младата туркиня на този свят. Когато Сийка подала детето на баща му, той извърнал глава: „Махай го оттук!”. На вратата я сепнал гласът му: „Ибрахим се казва. Ибрахим...”
Майката на Димитър кърмила и него, и турчето две години. Ибрахим заякнал. Един ден Селим бей дошъл и казал:
- Прибирам си сина. Харизвам най-добрата си нива на Димитър – затуй, че дели майчиното си мляко с моя Ибрахим. Тоя наниз алтъни, Стойко, е за теб и стопанката ти – вие гледахте моето дете наравно с вашите...
Ибрахим не забрави на кого дължи живота си – всяка година на Прошка идваше, целуваше ръка на Димитровата майка и казваше на български: „Ако има нещо, мале, прощавай!”.

(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта".)


Публикувано от alfa_c на 04.11.2013 @ 18:41:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   anonimapokrifoff

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

16.06.2024 год. / 09:12:19 часа

добави твой текст
"Нани ми, нани, гълъбе" | Вход | 24 коментара (55 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Ufff на 06.11.2013 @ 12:13:32
(Профил | Изпрати бележка)
Класика в жанра!



Re: Нани ми, нани, гълъбе
от mamontovo_dyrvo на 17.11.2013 @ 17:11:33
(Профил | Изпрати бележка)
Изключително!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от kristi на 06.11.2013 @ 11:28:50
(Профил | Изпрати бележка)
Силен разказ, Ано! Кръвта разказва...

П!!!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от rajsun на 04.11.2013 @ 18:49:46
(Профил | Изпрати бележка)
...


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Iszaard на 04.11.2013 @ 18:59:43
(Профил | Изпрати бележка)
Още като го видях и ми се насълзиха очите. И ако някой каже, че кръвта не говори, просто трябва да иде и да се застреля...


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от joy_angels на 04.11.2013 @ 19:05:51
(Профил | Изпрати бележка)
...


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от nellnokia на 04.11.2013 @ 20:28:30
(Профил | Изпрати бележка)
Чудех се какво да напиша за коментар.. Дали това, че за пореден път си успяла със сюжета и героите и явно знаеш всички тайни формули за написването на успешен разказ. Дали това, че си ужасно талантлива и от всяка история правиш малък шедьовър...

Както и да е... продължавай да пишеш! Успех!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Smehoran (pelikan62@abv.bg) на 04.11.2013 @ 21:43:27
(Профил | Изпрати бележка)
...


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.11.2013 @ 07:16:17
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотна разказвачка си, щом успяваш да ме пренесеш през времето само с думи. Благодаря ти!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Boryana на 05.11.2013 @ 08:17:59
(Профил | Изпрати бележка)
И тук да си кажа - не са много текстовете, които успяват да накарат кожата ми да настръхне. Майстор си, ама ти си го знаеш. По-важното е, че имаш очи за болката извън теб.


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от secret_rose на 05.11.2013 @ 11:25:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
........................


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от zebaitel на 05.11.2013 @ 11:31:57
(Профил | Изпрати бележка)
Татко ти, рожбо, не може,
жалост му кърши ръцете –
аз съм те, мама, родила,
моя е черната орис!


!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от erka (elokolska@abv.bg) на 05.11.2013 @ 11:48:19
(Профил | Изпрати бележка)
...


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от mariq-desislava на 05.11.2013 @ 14:38:14
(Профил | Изпрати бележка)
Такъв текст не може да се коментира, а само да се преживява отново и отново, докато имаш силата да го понесеш. И все пак, иска ми се да споделя прокрадващото се в мен впечатление - толкова тихичко, че чак не смея да го изрека на глас - по толкова различни начини е показано упованието в Бог, ненатрапчиво и под различни форми, та някак в първия момент дори не можеш да осмислиш, че и майката в случая изземва Неговите функции.


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от petinka (bagrqna67@abv.bg) на 05.11.2013 @ 16:21:38
(Профил | Изпрати бележка)
Мили Боже!!! Думите засядат в гърлото, спират дъха и пълнят очите...
Силно емоционален разказ!
Благодаря!!!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 06.11.2013 @ 19:36:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
След всеки твой разказ си казвам, че няма как да напишеш по-силен...има как - този Е! Почитания за моженето!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от JohnnyCash на 07.11.2013 @ 09:20:58
(Профил | Изпрати бележка)
Ще ми се да кажа нещо...

---

Имам си едно ритуалче с твоите разкази. Като видя нещо ново, прочитам първия абзац, за да видя кои са героите и се опитвам да позная кой ще умре накрая. Трябва да разреждаме с малко черен хумор, щото в противен случай сълзите са в кърпа вързани.

Впрочем, имам идея за един разказ, който като че ли ти ще напишеш по-добре от мен. Искаш ли да ти я споделя?


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Markoni55 на 08.11.2013 @ 21:43:40
(Профил | Изпрати бележка)
Каквото и да кажа ще е малко


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от suleimo на 10.11.2013 @ 21:45:15
(Профил | Изпрати бележка)
Мили Боже! Не ми потекоха сълзи! Така съм се смръзнала! Каква ли сила се иска от една майка за такова нещо? Като истори това ми е познато. Може като легенда или народна песен, не се сещам вече. Но твоето се усеща от всякъде. Разтърсваща емоция, признавам!
Комплименти!!!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от LATINKA-ZLATNA на 10.11.2013 @ 21:49:13
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравление за хубавия разказ, anonimapokrifoff!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 11.11.2013 @ 10:18:11
(Профил | Изпрати бележка)
Спомних си за тази твоя народна песен, дето беше пуснал преди 5-6 години, та ми беше любопитно да прочета новата му редакция. А то се оказа, че си го облякъл в проза. Нещо 2 в едно. Което, разбира се, както ни учеше "Желязновски", засилва внушението и въздействието. Дали пък да не чакам и музика скоро.


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от Ann (okeania@abv.bg) на 14.11.2013 @ 13:46:05
(Профил | Изпрати бележка) http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=%D7%EE%E2%E5%EA
Много отдавна не съм чела толкова силен разказ. Браво!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 24.11.2013 @ 17:15:33
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: Нани ми, нани, гълъбе
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.03.2015 @ 13:18:42
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина е трудно за коментар! Моите адмирации за талантливото ти перо и голямото ти човешко сърце!