автор: apostola

На себе си аз не прощавам.
На другите всичко простих.
И ето:на вас съобщавам,
че лошото вече спестих.

За мене измислих си замък.
Градя го от думи и стих.
И пазя във него аз пламък
и огън под него открих.

От него си паля свещичка
и свети в душата ми тя.
И грее над мене звездичка
с букетче неземни цветя.

А някаква свята природа
ме пъха във златен ръкав.
И аз, като Божа порода,
залюбих света ни лукав.

И тихо, и кротко се движа
под слънце, луна и звезди.
И имам единствена грижа
зърнА да посявам в бразди.