"Хора и улици, град като град.
Тръгваме някъде, после назад."
Илия Атанасов
Казват, че "Раковска" води в Рим,
а "Орлов мост" - към Цариград.
Ала можем дълго да поспорим,
къде е най-значимия площад.
Далеч от Рим (на картата го няма),
площадът е в безименно градче.
Невидими за камери и слава,
пристъпват там момиче и момче.
Живот без разказ и без философия...
Билетите за пътя - перфорирани.
Децата им са слезли вече в София,
а те - в палтата си карирани.
И днес вървят пеша един до друг,
преплели кръвоносните си съдове.
Площадът е с прокъсан ямурлук.
Провинция е тяхната присъда.
Какво като са толкова безлични?
Изглеждат двама, ала са едно -
античен шлагер, обич архаична,
смирено несъгласие със Бог...
Но исках за площада да говоря:
доволните сърца не го побират.
На него улици и горести, и хора
за порция надежда се събират.