животът се проточи
неуместният човек пристигна на уреченото място
а там се ветрееше прокъсан транспарант
на който пишеше „Добре дошъл!”
мина отвъд обсега на дните
часовете прикриваха залезите в пустите чекмеджета
и нощите се случваха рядко
думите витаеха наоколо
жадни за внимание
но никой не ги произнасяше
облизваше ги
преглъщаше
и после продължаваше да пребивава
изходът беше провиснал
и се поклащаше
като добър приятел
от него стърчаха белези
суматоха и здрач
един възрастен опит му подсказа
че всичко си има край
дори и лятото
това премахна колебанията му
той прибави още една година към своите
после я назова без страх
и вече нямаше вятър