автор: ZAGORA

Животът е тяло със форма и цвят.
Животът се самоизяжда.
Невидим към условни граници.
Без него изчезва всичко,
затова той е всичко.
Животът обича игрите
и играе радостно,
но и страда когато
се разминава със себе си.
Той е двупосочна река
между енергия и материя.
Животът е баща на чувствата,
които са без обяснения.
Животът е майка на звуците.
Недоносени и хилави
те осланяват чувствата.
Животът търси своя корен,
дълбае земята,взира се в небесата.
Надява се да го открие.
Всеки миг празнува ,
оплаквайки себе си.
Ах,тоя живот!
Толкова е прекрасен
и самовлюбен!