автор: ma_gi

Няма Бог какво да им прощава,
ние сме откупващите прошка –
като врани, с черните си шалове,
крачейки в покоите на Господ.

Щото е задушница и можело
свиждането с мъртвите да почне.
Но в безгрешното ти дело, Боже,
май прозира дразнеща неточност:

щедър си, а си ги пуснал гладни,
та затуй да ги нахраним с жито,
да прелеем с вино, че са жадни
и за други близки тях да питаме,

’’Бог да ги прости!’’ да кажем тихо,
да запалим свещ, цветя да сложим
и с изпълнен дълг, под шалче скрити,
пак да сме все същите безбожници.

Дявола нахранихме, признай си!
Попските деца и те са сити...
Еретиците, обаче спазват правило –
в сънищата, с мъртвите да скитат.