Животът ми е пуст и кух.
Подобен съм на дънер сух
посред зелената морава.
Навсякъде в килим зелен
кипи животът. Но от мен
ни кукувица ще закука,
нито кълвач ще ме зачука.
В миг от зелената дъбрава
видях жена да приближава.
Върви към мен, към мен върви!
Какви нозе, ръце, гърди!
Върви, от нищо не се пази –
след две секунди ще ме сгази!
Извиках: “Спри се!” Ала тя
през мен премина с боси стъпки.
Сега съм целият във пъпки.
В очакване да разцъфтя.
---
Вдъхновено от "Стъпки" на Родена в лотос