автор: gerlan

Все някой близък, цветя ще сложи там, коще дойде време,
гато, в каменният град, щастливи ще са мощите!

Прииждат хора на тълпи- а тук цари безвремие,
краят и началото на паметта странно-еднаква площ!
За всичките по равно, само камъните са различни,
животът режисира неумолимо, кадрите на този филм?
Парцелите на нашата душа са по-високи и далечни-
нямат рамки, прелитат векове от разум и безсилие…
Аз, бях там и сенките Ви знаете ли, колко са красиви ?

18.06.05 г