В жълта ябълкова дреха
на стрехата ми почука
и дъждовната си песен
заизлива по капчука.
Във краката ми зашушна
с листи като пъстра прежда.
Под чадъра ми се мушна,
разпиляна и небрежна.
Мога ли да ви разкажа
с нея колко ми е златно,
щом със мене по паважа
крачи тихо, деликатно.
Как не мога да забравя
дъжделивата й песен.
Тънка диря в мен оставя
тази сочна, зряла есен.