Къде са героите, питаш?!
Убиха ги.
Още някога, в древното минало.
Няма помен от тях. Но по книги е писано
що е край на съдбите им
в бой и бесило.
Няма герои днес – всички сме живи.
И е страшно, че гинем и без да воюваме.
Да поемем по техните друмища криви
кому ще помогне? Полето безлюдно е,
няма ни враг, ни пред огъня – дявол.
Кой би поискал, народе, смъртта ти?
И кой ще напише за теб по екраните
(понеже са кът в днешно време книжата),
че някога бил си велик в ум и разум,
пък бил си, незнайно как, с мъки наказан?
„Героите Не Умират” - с индиго в перото
дращиш гърдите, наместо по книгите.
А всъщност мъртвиш и душата на скота,
загинал геройски в борба за родината.