автор: stiphenstrash

Бих искал да съм като тебе,еднодневка,
тогава нямаше сърцето тъй да страда.
Какво се случи между нас:любов,прищевка,
от божествата снизходителна награда?

...Бе лятна нощ,а сняг се сипеше по моста.
Безброй мушици покрай лампите кръжаха
в безгрижие,съзрели истината проста-
килимът бял под тях не будеше уплаха.

Живот за часове,като въздишка кратка:
рождение,любовна страст и панихида.
Законът божи спазен бе,и тъй нататък-
"Едва се появих,а трябва да си ида."

Изпълваха си инак своите задачи
в рода,белязани свише с догмата зловеща.
А ти,дори и да столетиш,то ще значи
живот наужким след последната ни среща.

До дъно ще изпия чашата горчива
за твое здраве,пеперудке лекокрила.
Като цигарен дим живота си отива,
а ти недолюбена оставаш,без закрила...