автор: gabrielle

Висината привлича,
влече ме – да увисна
към бездната.
Пропастта ми прилича
на полет...
Вкопана в ръба съм –
няма нагоре, нито напред.
Вкопчвам се в тялото,
гладък камък е, впива
ме в себе си... Влачи ме...
Няма чисто, чистилище,
няма чест, нито честност –
мълчаливо безверие,
безсловесност.
Животът се къса – като
утринен скреж, и потича,
разплисква се - в мигове.
Взривено безвремие,
умираща вечност, поет...
Висината ме влачи.
Привлича ме. Впивам се...
Пропастта ми прилича
на полет. Спасение.