автор: MbHuCTo

Когато някой ти липсва толкова
Че осъзнаваш че само с него се чувстваш
Едно цяло, когато спомените и успокоението
"в някой друг живот" не ти достигат....

Думите се предават по вълните
На вятъра, и ръцете ти се вплитат
В танц, който е незавършен
От хилядите недоизказани думи
И чувствата остават за доизживяване
Във вечността....

Тогава водата носи посланията
На вътрешните морета, улавяш ги в
Ръцете си като снежинки и ги обичаш
За мига, преди да се стопят...да слеят
Уникалността си в плътта ти,
Оставящи раздиращи знаци
Научени уроци и чакано единения...

Тогава усещаш живота си над
Всички болки, страдания и несбъднати
Картини-сънища...
Може би в "някой друг живот"
Може би в "някоя парарелна вселена"...