автор: katbalu

Да ви разправям що мъ връхлитя!
Напрау още кат дайре дрънперя
Дрънчат ми зъбите ут страх. Сига
идин куршум за страх ши си излея.

У нашето Кратунци снощи брах
тъкъв ужасин страх пусрид нущята,
чи дажи за сикунда сън ни спах,
залостих с всички мебели вратата.
Тъй... Вичиртъ, дукът върях кумпот
и сърбах ут пърцуцата в шишету
чух кучиту дъ лай кът на чувек
и нещу да прускърцва въф мъзету?!
Въх! Там ми бяха всички скришнини!
И всичките буркани с кумпромати,
чи кака ви Айше дубре свари
Билкаркин`те и Войкин`те думати.
Марийкин`те станаха за сос
щот бяха меки, зер да н`ги не хвърля...
Ам, пък пиперя и – мъ хвърли във възторг
пека ут негу още въф килеря...
Тааа, значи кучито залая вечерта
и лепнах нос ф стъклото – що да видя,
бустанскуту плашилу бяга в крос,
съ мести и фърчи кът на кушия.
„Асанеее!“ – викнах. „Бързо виж!
Ила! Плашилото върви у нас на двора.“
Асан ми вика :“ На шише дъхтиш“
Си пила и затуй!Ни виждам хора!“
Пак залепих съ на унуй стъкло
и с кучито съ дзверихме що беше.
А пък Асан ми вика – „ Пий ощи идно-
чи двойну да си виждаш стръхувети.“
Пуслушах гу, гаврътнах ощи сто
и що да зърнъ– две плашила одят!
Прииждат ут бустаня кът в хуро
и праву към бурканите ми сочат!
Съ хвърлих смелу ... към шишету аз,
гаврътнах трета глътка със пърцуца
и съ уцъклих посли щом видях
чи плашилата идат със къруца!
Тугаз Асан започна да съ смей!
Лежи си на леглото и повтаря-
„Айшеее, укьоравя, не виждаш брей!
Да зема учила да ти направя!“
Аз тъй съ сбидих! Взех един дилаф
И погнах сички плашилата из двора
щот може ида н`ги виждам колку съ,
мъ ши бруя с дилафъ колку ши съборя.
Кът мъ видяха дадуха на газ.
Цял джип утпраши, драсна към гурата.
Едно плашило пипнах саму аз
и светнах гу със правата лупата.
Пугледнах гу – вампир лий, таласъм
пък то зе писна тънко, тискере извади.
Било е бежанец ! Ут бижанци – бактън!
Ши ми умлатят всичките думати!