автор: feia

На Ж.

Потърсиш ли ме, няма да ме има,
забравиш ли ме, ще се появя
пред тебе като вятъра незрима
и чиста като утро в синева.

Ще ти напомнят есенни - листата
за чувствата, отронени с печал,
за миговете непонятно кратки,
в които от душа си се раздал.

Ще ме усетиш в аромата свиден
на свежо цъфналия вишнев цвят.
Не ме търси - навсякъде ме има,
намеря ли те - наш е този свят.