автор: mihala

Защо ли,защо ли
омраза
всред толкова много злини
се въздига-
из погледи морни
на дни звездочели,
на пакостни, злобни прокоби?

Защо ли,защо ли
напевите тъжни
не можем смени със припявки-
тъй весели, кръшни
със радост несвършваща
по младите дивни задявки?

Защо ли,защо ли
изгарят ни дните
и мислите чезнат с тъгата-
по мила родина,
по свидни дечица,
по люлчина песен непята...

И пак се търкулват
пожарища волни,
и ниви,стърнища обгръщат,
защо ли, защо ли
все ние сме болни
от мъка по родно огнище.

И мрачно на прага
потропва съдбата
и чака...
Какво ли?...
Незнам...
Дали днес не иска,
така, за отплата
и своя живот да й дам?...

Защо ли, защо ли?...

29.10.2013г