автор: Solara

Ще падат перли черни от безсъние,
когато си далеч от мен...
И ще пристягат златните окови
до нераздаденост – сърце.
Ще падат... Аз да ги събирам
в ковчеже вятърно сама.
С имане той земята ще прилъже
да му пристане през нощта.
За него да разтвори тръпни ямки...
Безволево в екстаз да плисне дъжд.
Очите - зрящ аутсайдер са на хълма,
а шепотът ми – ембрион в съня.