автор: sav11

Беше, като диво конче.
С дълга грива, искрящи очи.
И гонеше розово балонче
пълно с много наивни мечти.
Обичах те непослушнице малка.
Много нощи със себе си взе.
Но Земята не е близалка.
Стискаш здраво моите ръце.
Косите ти, звезден воал.
С душата си пак ме завиваш.
Никой от нас не е живял.
Притискаш се в мен и заспиваш.