автор: Rodenavlotos

И няма праг да се препъне светлината.
И няма мравка да изпусне зрънцето.
Мълчания взривяват тишината.
Монета е подхвърленото слънце
на дъното на нечие очакване.
На щастието зъбите се клатят.
С ръждиви листи есента оплаква
отстреляните диви патици.
Клошарят- време джоба си преравя
за някоя забравена минута.
Молитвите ни страдат от тщеславие
и искат всеки път да бъдат чути.
Нощта по нещичко започва да притуря.
Денят от себе си по малко губи.
Подготвят пак убежище за бурите.
Октомври. Месец за разлюбване.
Една старица в подстъпа пред Рая
посяга вече с кривите си пръсти
Не е за просене. Със тях чертае
на зимата оголените кръстове.