автор: glishev

Отношението ми към света? Живеем в остаряла Вселена.
Дни отминават, години, от бича на Времето гонени.
Вечни съюзи пропадат, надписи чезнат, изронени.
Бяга човешката памет, крие се, сетне умира.
Стъпките бързи засилват се, после полека се спират.
Прах са могъщите някога, блед спомен на луда старица.
Сред пепел на алчни пожари днес няма дори и искрица.
Къде е високият Один, баща на суровия Север?
Изтлели са даже и вълците, глозгали черепа едър...
На Гофанон в пещите смръзнати крият се рибите морски.
Чертозите пусти на Мандос далеч са от сънища хорски.
Угасна окото на Ра. Със орбити сухи се взра
на бога отколешен призракът в Космос, останал без диря
от блясък и празнична младост. Светът е във своята зима.