автор: tsveti

Всички спят
и тихо е и кротко е и топло.
само ти не спиш, сърце,
майчино, болящо
за сиротните деца, които
майка е родила,
но гнезденце тя не свила
нито с ласка ги дарила

и по улиците дрипави
мършави и сополиви
и с протегнати ръчички
гледат жадно и с омраза
твоята принцеса с топли ръкавички
клети страдалци, божии птички,
Кърви, сърце, нещастно,
не можеш да ги стоплиш всички.