автор: Tzeck

Сега всички са поети...

Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив
и написа първия си стих -
нещо за:
пелин,
мотор,
статив
и щука...

Сега всички са поети.

И всяка дума е куплет,
всеки стон се бори с мелници,
всеки вик създава светове,
всеки поглед беси мързеливи делници.

Всеки!

Паст.
Резец.
Стомашен сок.
Всеки сдъвка някой.
Хоп!
Вовеки.

И ето, всички са поети!

Да! Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив
и написа първия си стих.

Питам: Нямаше ли някой да го спре!?
По дяволите!
Някой -
който и да е!

Но е твърде късно вече.

Монтьорите прописаха бензинови сонети
и оставиха чуковете
на поетите,
които яростно заблъскаха
по смислите изсъхнали на думите,
докато не остана и един здрав пръст.

Последният здрав,
преди да се превърне в сол,
бе среден...

Изхрущя във без-значение и млъкна...

... сега всички са поети.