автор: Pesychinka

Дори, когато аз пред теб стоя
и линии въздушни ти рисувам,
съмнявай се, съмнявай се,
че съществувам, съмнявай се във същността...

Съмнявай се в деня, дори да свети
и в тъмнотата на нощта се съмнявай.
Със мисъл не обхващай същността,
понеже само крайната предстaва можеш да обхванеш.