Обича ми се точно сега,
в тази секунда,
която е толкова малко и толкова много.
Секунда, в която сграбчвам в юмрук
тишина и я изхвърлям през вратата.
Изхвърлям и ключа,за да не влезе пак,
защото ми е време.
Време ми е за обичане в това безвремие.
Да лудея в полуделия свят,
да изчакам „зелено“ на развален светофар,
да ухая на портокали насън.
Време ми е!
Една секунда само
за обичане без разрешение.