автор: typa

Любимата ми поетеса се казва...
има ли значение!
Тя крие в щедрата си пазва две хубави... стихотворения.
Чета ги тайно, сутрин рано, когато още спят врабците.
Прелиствам със горещи длани и се опивам от възхита.
Дордето станем за закуска, това е моята награда.
И все чета, не се отпускам. Една вълнуваща балада
достига погледът ми жаден. Прочитам я на прима виста.
На стихосбирката отдаден, не спирам аз да я разлиствам.
А поетесата-умница със страст в ухото ми шепти.
Разтварям меките корици и чувам пак – чети, чети.
С коси, разлети като песен намества страницата нежно,
а аз пленен съм и потресен от лириката й копнежна.
Пък тя ме насърчава: „Браво”! И с най-безсрамна демонстрация
пред мен изправя най-лукаво интимната си илюстрация.
О, поетични изкушения! Посягам дръзко да си взема.
И с пълнокръвно вдъхновение потъвам в нейната поема.
Нататък думите са слети, а буквите се замъгляват.
Рубаи, станси и сонети изригват и се разпиляват.
Начетох се. И съм начетен. Финал. Завеса. Леле майко!

Вън слънцето отдавна свети.
Врабците отлетяха.
Хайку.