автор: iszaard

"Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки
запълнили последните пролуки
за стремежите..."
missana

Не младостта внушава чудни образи,
а споменът на твоята душа,
докоснала се до онези области,
където първо среща я Смъртта,

навлякла стари дрипи или мантия,
разперена над цялото небе.
И сякаш в нейните пространства
сдобиваш се с очите на дете,

което вижда, чува и докосва.
Но то не знае още що да прави.
Кое какво е в този свят от образи,
един от друг по-бързо преминаващи.

В измамливата лунна светлина
гротесков танц играе мисълта ти.
Чудовища, вампири кръвожадни -
актьори, на химерите отдадени,

те доближават, искат да те питат
какво решил си днес да им дадеш.
Ако сърцат си, след като поскиташ,
торба със чудеса ще събереш

и приказки неземни ще разказваш,
щом у дома забравиш за страха.
Ала ще чувстваш - още покаже
от теб новооткритата страна

и пак ще искаш там да се завърнеш.
Носи си лампа! Или ще сгрешиш.
Каква, ще ме попиташ, газена ли?
Не! Лампа от разбили се мечти.

Когато в теб изгрее ново слънце,
ще изсветлят всички черни сенки.
Вампирите в деца ще се превърнат,
които ще приседнат пред нозете ти,

за да послушат друга чудна приказка.
За свят един от чиста светлина,
във който са родени - бели листи,
изпаднали от вечната ръка

на стар писател, станал от бюрото си,
за да изпуши, може би, лула
в градината на вечния въпрос:
"Какво не е написал досега?"