автор: LeoBedrosian

Забранено за чувствителни консуматори

Подритвам сутрин курешки по тротоара,
а кучета скопено се задоволяват.
Два, три среднощни гълъба прехранват
измършавели котки, облизващи кръвта им.

Изпил набързо аспирина, дори очи си неумил
побягвам към гнусно-сиво ежедневие и
добре измерената неизбежност.

През гурелите слънцето е мрачно и
трудно го сред облаци съзирам,
а трябва да ме вдъхновява!
Да ме радва ...
но само спомена за изтичащото време
в леда на душата ми остава.

Отмерена е точно всяка крачка
и всяка глътка горест по рецепта
изписана, продадена, изпита
със чаша чай от бучиниш проклета.

За сивия ми делник що да кажа?
То всичко май отдавна изревахме.
Пред страшната угроза от паважа
превиваш гръб, да не останеш гладен.

Но не това е страшната прокоба.
Когато вечер изтощен и смачкан
до къщи се добираш и разбираш,
че кучетата се оправят в ада,
а котките последните му кости
на гълъба огризват и се борят.

Във къщи те очакват мрачни гости
настинка, хрема, грип и инфлуенца.
За разговори в къщи не говоря,
парите не достигат, няма бира.
Жената и децата с мене спорят,
да бях умрял, а то какво - сеири!

Тъй делника минава, сив и скучен.
Най-лошо е, че друг след него идва.
Попитайте за празника, какво се случи
гротеска друга сядам да опиша ...