автор: mitkoeapostolov

Младият мъж се спря пред входната врата на сградата. Бръкна в джоба на дългото си черно яке и извади връзка с ключове.

Връзката се състоеше от четири различни по големина и гъвкавост сребристи пръстенa.

На най-малкия от тях висяха два ключа. Първият беше дълъг, солиден и с обло тяло. Той изглеждаше съвсем стандартно, с кръгла, плоска глава и един-единствен напречен правоъгълник в края. Ключът отваряше обикновена стая без прозорци на приземния етаж, в която се помещаваха четири колелета. Вратата за стаята бе изработена от талашит, който лесно можеше да се разбие. В лявата горна част на касата висяха различни кабели, за интернет или ток, които се налагаше да се бутат настрани, за да може вратата да се затвори. Вторият представляваше голям ключ с черен накрайник. От всички ключове той имаше най-голяма овална глава, почти с размера на египетски бръмбар скарабей. Назъбената му сребриста повърхност влизаше в ключалката на черен, сто двадесет и пет кубиков мотор, който току-що бе паркиран в гаража. Моторът имаше малък багажник, където се побираха жълта каска с изрисувана черна оса и тъмни кожени ръкавици с пластмасов протектор за ставите. Иначе кристалночистата му слюда бе леко ожулена от лявата страна от скорошен инцидент.

На средния имаше две къси ключета с черни пластмасови наглавници. Едното, леко назъбено, отключваше сива верига с черен накрайник. Веригата беше увита около червено колело с двадесет и четири скорости, планински гуми, без калници. Другото ключе, късо отсечено и с обло кухо тяло, отваряше пощенска кутия за апартамент номер седем. Пощенската кутия имаше размер на стар учебник по история и в момента бе пълна с пъстри рекламни брошури на супермаркети.

На най-големия стояха закачени три ключа. Първият отваряше масивната входна врата на нова сграда в софийския квартал „Бояна”. Сградата беше завършена през 2012-а, на седем етажа. Външните й стени бяха измазани в бяло, а на покрива се издигаше стъклена кула с висок метален стълб върху нея. Стълбът завършваше с кръгла глава, която служеше за гръмоотвод. Вторият отваряше стаята на портиера, в която се помещаваха колелетата навремето. Един ден бравата й бе разбита и бе открадното предишното колело. То беше черно, също с двадесет и четири скорости и също без калници. На кормилото му бе закрепен ламиниран хартиен номер седем. В стаята имаше алармена система против кражба. Системата не се беше задействала по време на взлома. Третият откриваше входа на голям четиристаен апартамент с баня и тоалетна, две спални, хол и просторна всекидневна. Често слънцето препускаше над склоновете на Витоша, прескачаше Черни връх и нахлуваше през южните стъклени стени на хола.

Двата по-малки пръстена бяха захванати за най-големия заедно с един
железен символ на валутата евро. В средата на символа някога имаше кръгъл жетон за количка от супермаркет.

Четвъртият пръстен се люлееше празен. На него липсваше ключ.