автор: ivalex

Имало едно време едно парцалено страшилище. От онези дето все се крият под легалата на децата, бръмчат с нацупени устнички и имат рошави коси от конци. Но, също така това не било обикновено страшилище, то имало големи розови бузки и обичало капинов сладолед преди вечеря.
Понякога обаче било тъжно, защото като всички деца и то все бързало за някъде, все припряно си връзвало връзките на обувките и все искало да стане голямо, голямо до небето. Понеже толкова много желаело да порасне голямо, изведнъж почнало расте. Ала както става в обърканите приказки за малки страшилища и този път нещо се обърнало нагоре с краката. Вместо да порасне Страшилището, почнало да му расте парцаленото носле. Ама, че беда.
- Олее лее, ами сега какво, ах-ах. - Плачело един ден Страшилището докато седяло на третото училищно стъпало.
При него се приближила Катето. Тя носела опашки и не се страхувала от страшилища. Вие не знаете, ала страшилищата ходят в напълно редовно училище като всички деца, дори слушат в същите часове, които слушат децата. Само дето децата, които не искат вечер да ли лягат в леглата и се страхуват от тях не могат да ги видят. И понеже Катето била много смела, тя седнала на третото стъпало и прегърнала Страшилището за да го утеши.
- Не се боя от тебе, искаш ли да сме приятели ? - попитало детето.
- Как може да бъдеш приятелка с мен като ми е толкова голям носа?
- Виж аз пък имам големи уши - отвърнало усмихнато момиченцето - освен това знам една чудесна идея. Ела с мен и ще видиш. - Пояснила Катето.
Тя си взела чанта и извадила от нея едно вълшебно моливче, нарисувала с него точно на третото стъпало една врата. И казала щастлива:
- Тръгваме.
Страшилището скочило след Катето. Озовали се в Страната на Карфичените човечета. Тия дребосъци щъкали насам, натам и правели хиляда и една островърхи кули, които обаче все падали. Страшилището веднага започнало да им помага. И понеже ходело на училище то добре умеело геометрия и строеж на кули, успяло почти веднага да довърши една от иглените кули. Цяла дузина карфици почнали да скачат от радост, като видели колко остри и високи станали кулите.
Десет от най-смелите решили да минат през вълшебната врата и да отидат да учат геометрия. Страшилището нямало джобче, но пък нослето му било от шарен плат и то заболо там своите приятели. На тръгване то помахало за довиждане и минало през вратата.
От тогава карфичките слушали много внимателно в час от високото на голямото му носле.
Тъжното Страшилището се сдобило с дузина пакостили приятели. А нашето опашато Кате скрила моливчето в задния си джоб, за нарисува една такава врата на третото стъпало и във вашето училище.


Приказката е по повод темата на кръжока - Страшилище игленик може да видите работата на децата тук: http://i55.photobucket.com/albums/g142/mihof33/DSCN8457_zps008cf35f.jpg