автор: kalin8

Ася приключи с разказа си и погледна въпросително: „Какво ще кажеш сега, чичо Иване?“- Питаха очите и в светлината на Изгрева, подпалил краищата на високите облаци в небето.
Хкмм...- Прокашля се човекът, като да се колебае с какво точно да започне... Аз, Асинка... Аз се досещах, че има нещо такова. Тя, леля ти Мария комай знае повече... И то, доста повече от мене, за това девойче- цигуларката, де... Ама, да ти кажа – минала и заминала история е! Тъй да знаеш! Познавам си аз... Ходила ли си в Стара Загора? – Изведнъж прекъсна думата си чичо Иван- Не? Ей- сега ще отидем...
Завъртя волана в дясно и по „детелината“ - хайде към Стара загора. Преди още Ася да каже нещо, изговори като на себе си:
- Няма да се бавим никак... Отиваме само до началото на града- по „Патриарх Евтимий“ ще навлезем съвсем малко. Имаме приятели там – да оставя нещо от Мария изпратено.
- Нали сме тандем?!- Засмя се Ася- Отиваме! Погледът и‘ се разстла над златото на житните ниви отдясно от шосето...
Уж навлязоха в града, а от двете страни на булеварда се редят къщи в типично селски ред- дворове със разнообразно изработени огради и боядисани във всякакви нюанси на зеления цвят врати към дворовете и гаражите. „Предградия – навсякъде си приличат!“- Помисли си Ася.
Точно към такава широка зелена врата насочи муцуната на бус-а чичо Иван, като бързо завъртя на ляво волана и се качи напреко на тротоара, прекосявайки лентите начертани по асфалта. Машината се по-разклати от това движение, но бързо се укроти и замря, сякаш познала мястото си за отдих. Зад металната решетка на вратата- подреден с педантичност двор. Две оранжерии блестят с дъгите си в дъното, а пред тях- стройни редове на всякакви растения, стигащи до слънчевите усмивки на цветята, грейнали над бетонния зид на оградата.
От другата страна на къщата- на два етажа, с нова мазилка и дограма, изскочи пъргаво девойче на един бос крак, изрита и втория чехъл в цветята с едно движение. Викна:
- Хайде, чичо Иване! Мама откога пържи мекици... Каза, че с тебе идва и... Лелеее! Колко е хубава?! – Детето се хвърли към Ася с разперени ръце.
- Неее! – Дует от гласове се опита да спре малката вихрушка – Ръцете ти са мазни!
Но, твърде късно...
- Не и‘ се карайте, моля ви! – Ася, гушнала малкото създание, погледна умолително към родителите на детето – двамата с протегнати напред ръце... – Нося си още две блузки! Не е важно...
- Отивам да взема подаръка от колата... Това е Ася! А това са Михаела и Петър – запознайте се!
- Аз съм Дима!- Почти разплакано каза малката...

Следва продължение.

Б.Калинов – Странник
20. Октомври 2013г.
Пловдив
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Stara%20zagora.JPG