автор: sav11

Виждам те.
Стоиш до прозореца
в твоята самотна кула.
Топло е, но само на тялото.
А сърцето ти плаче и стене.
Стене за мене.
Гледаш към бурните вълни.
Там се давят и възкръсват
всяка вечер спомените ти.
Вятърът се блъска в стъклата,
като ранена птица.
Лятото мина неусетно, нали.
Но и то не успя да те стопли.
И всяко следващо няма да може.
И нищо и никой няма да може,
защото душата ти е на половина,
и празна без мене.
Инатът те мъчи, но знаеш,
че само аз съм огънят,
който може да те сгрее.