автор: sav11

Обичаш да го правиш. И аз обичам да го правиш. Събуждам се от вълшебният аромат на цветята, които си набрала преди изгрева на слънцето.
Всъщност ти ги береш точно в мига, в който първите слънчеви лъчи близват венчелистчетата и те се разтварят бавно, за да поемат свежи глътки въздух. По тях има малки капчици недокосната роса. Понякога, някои от тях се плъзват и се търкулват по лицето ми. Уханието им е зашеметяващо. Често ме упояват отново и ме изпращат в приказни измерения. А после усещам влажните ти устни върху моите. Сякаш си пила от росата. Устните ти, те са меки и ефирни, като полъх от крилцата на пеперудка. Толкова нежни целувчици, от онези мъничките, а разливат по тялото ми безкрайни блаженства и трепети. Имаш многоцветен венец на главата и гърдите си. Ти си цвете окичено с цветя. Най-красивото. Всяка сутрин се будиш, за да ме дариш със свежестта на твоето разцъфване. Със силата на любовта си.