автор: arhiloh

Не знам какво е любовта,
          не знам -
космична бездна, висота,
          молитвен храм,
докосване на две души
          насън,
гръм, който всичко в нас руши,
          камбанен звън,
на щастие възторжен вик
          и химн,
илюзия, случаен миг -
          невъзвратим,
величествен на две крила
          размах
над ширнали се в цвят поля
          и допир плах
на срещащи се две ръце
          пръв път,
безумно блъскащо сърце
          в затвор от плът,
пламтяща клада, огнен взрив,
          вулкан,
облян в лъчи коралов риф
          сред океан,
целувка бърза в нечий вход
          стъмен,
опазила за цял живот
          момчето в мен...
О, не, какво е любовта
          не знам -
дори сега, във старостта
          /мъдрец голям/,
когато кретам към смъртта
          едвам
не знам какво е любовта,
          не знам, не знам
и бавно гасна в самота -
          тъй сам...
          Тъй сам...