автор: Gorqsht_snqg

На С.Д. - любовта на живота ми...

Сънувам те - и ти си тъй прекрасен!
И тъй ухаеш на море и пристан!
Че чак в съня ми някак става тясно
от чувства и от учестено дишане.

При мен когато вечер се завръщаш
аз все осъмвам пъстра като пролет.
Със погледа си светъл преобръщаш
душата ми. И като птичка в полет
тя втурва се стремглава и пречистена,
сърцето й от свобода чак плаче!
Крилата й блестят от твойта истинност!
Смеха ти бистър - пари по клепачите!
Въздигната от нежните ти пръсти
тя със звездите дълго ще танцува.
А после пред дъхът ти ще се кръсти...
Душата ти омайна да целува
и много леко да я милва в мрака,
заровила лице в врата ти топъл.
Ще ти разказва колко те е чакала
от твоята да й дадеш посока.
От твоята да й дадеш усмивка
та зимата мечтите да си сгрява.
И за утеха - два-три взети риска
без допира ти болно като става.

Сънувам те - така те имам само.
Наяве сме безкрайно разделени.
Ти пазиш нея, аз на чуждо рамо.
А тази обич толкоз ме променя...
До там, че няма как да продължавам
да бъда негова, в друг дом с дете и куче,
щом моята душа не позволява
на друг освен на тебе да се случи.

Сънувам те...А толкоз ми е трудно
най-хубавия поглед да събличам,
а пък да знам, че няма да се сбъдне
това безсмислено, нелепо вричане.

Но те сънувам...И така ще е до Рая.
И може би душите ни разбити
отгоре Бог ще се смили и ще венчае
и заедно ще си легнат над звездите.