автор: liulina

Като празна обвивка се свличам,
видяла живота на голо,
от него все нещо събличам,
без думи и без да ме моли ...
Изхабена от чувства фалшиви,
от фрази застрелващи времето,
от хора отвътре бодливи
и приели за истина себе си ...
Като празна обвивка се свличам,
а животът ме гледа на голо,
дори и така ще обичам,
без думи и без да ме моли!