автор: daro

След Матрицата, дойде й времето на Мрежата. И съвсем навреме –
„Нашето” – поколението на велико потресение.
Не съзираме сълзата в окото на Левски, на Гео… В преценките ни не живее тя –
като примка, като бесилка на окрупнено озлобление.
Но, за мъничко поспрете и вслушайте се в днешната творяща тишина:
Това е повторение.
Това е омерзение.
Разджавкани сред ялови стада на мантрични и матрични сътресения,
продължаваме в същността си да стареем. В мрежите...
А точно там е нужна младостта – човекът с новата душевност и с чистите ръце да я приложи!
Пастирите ни са хермафродити – лаещи овце,
както би извикал днеска, Ботев, струва ми се. Всъщност… да!
Сякаш стрелналата се пъстърва, и тази мисъл като майска пеперуда я отнесе над водата.