автор: katbalu

Есента ес съблича Тишина... тишина
Златните обаци свлича гората...
Пукот нежен. Лист целунал листа
и лавина от злато в тревата.

Есента се съблича. С нежни форми вали.
Медни сокове лее в земята.
Беше някога пролет, но сега не боли
не ранява по майски сърцата.

Есента се съблича по чергарски – сама.
Босонога. Сама. И различна.
Есента се съблича. С жест на зряла жена
тъй божествено златно – себична.

И под нежния шепот на боси нозе,
под жарта нестинарска в земята
семенца се търкулват и сеят небе
със мечта да я видят в цветята...