автор: ross_boss

от петък до петък...
времето разграфявам...
определям си срещи ...
за да минава...по-бързо
/но все нещо ми липсва.../

Влака си хващам
и бързам да дойда,
да видя, да чуя.. да пия
да скитам,
да викам,
да щурея,
да лудея.

И после (пак) с влака обратно...
потъвам в сивото,
в тълпата,
в масата,
ежедневието ме убива,
но аз него не мога...
опитвам ..
но май трябва да свиквам...
остарявам,
умирам по малко,
а искам да живея по повече...


***

Стоя си във вкъщи,
а то ми се мръщи...
онова там вътре дълбоко във мен
казва ми ...ти май пак си в плен...
в плен на свойта самота,
в плен на свойта тъпота,
в плен на мислите...жестоки...

заливам ги,
убивам ги,
потъват ...за миг ...за два...
а, след това?!

Главата ми тежи,
те пак са там...
и пак ме убиват,
и пак ме измъчват...
къде да ги пратя...
какво да ги правя...
...къде да те намеря?

Май ще трябва да викам с пълен глас,
че не това съм аз...
аз съм изгрева и залеза,
и слънцето,
и луната,
и вечното,
и нищото,
и святото,
и низкото,
красивото и грозното,
и черното, и бялото...
нима се събират всичките в тялото...