автор: angar

Хòдих за ягоди, ходих за дуди,
скитах се из нивята.
щурах се, щурах се и се изгубих
някъде из мъглата.

Търсих се, търсих се –
няма ме никъде.
Ех, майка му стара!
Сам ли съм свърнал
в невярна посока,
или ме духна вятърът?

Като ме няма, няма да плача я.
Губил съм се сто пъти.
Ще запитам, си кàзах, кълвача –
той може би ще ме упъти.

Чука кълвачът, почуква по клоните,
но нали морз не разбирам,
той обяснява,
аз обаче не вдявам
в чие зèмлище се намирам.

И накрая си кàзах: ще се откажа.
И да се найда, защо съм си?
На когото му трябвам –
ще ме намери,
и на другия край на глобуса.

----
По "Пъдпъдъчето" на Райсън.