автор: amduat

Детето каза:
искам като вас
от високо да поглеждам
към земята...
и мравката да е с размери
на звездица,
убила цял тунел от облак,
да я видя...
Във детските кошмари на действителност
улавям космите
как падат
на проблясъци
от много цветове,
чиито имена не зная.
Светът е толкова голям.
Камък,
заприличал на шишарка,
но без нейното падение
към мен
и към земята.
Бодат игличките като есенен декор.
Полуизгнили са,
полудостигнали са мама.

Човекът каза:
желая аз да зная за смъртта.
И тя ме вика...
Аз се крия
във глупостта
човешка.
Удобна кожа,
промазана с мастило,
замазана с заблуди.

Човекът каза:
Спирам съпротива.
Отивам, че ме викат.
За да се върна...,
няма време.