автор: michi-san

И смехът си има своята точка на кипене.
Има си капката на преливане.
Своето – „До гуша ми дойде!”.
Има си късата сянка от криле в очите
и клоунски костюм от грапава уравновесеност.
Има си желанията скрити в детска пързалка
от върха до петите.
Има си пълзенето по ръба на бръснача.
Има си своите бързи и бавни глаголи.
Има си ошипен гръбначен стълб.
и безусловното освобождаване
от формуляри,фрази , фрагменти
чак до подвеждащо съвършенство.
Думите са объркваща територия.
Смехът е кондензът на душата ни
и лидер на тялото,
вибриращ рикошет от енергията на чалнати чакри,
дневна полюция
на вътрешна праволинейна популярност,
безкраен цикъл
на изкривен от разтягане и свиване Ум.
Смехът е бил винаги лично местоимение,
което си въобразява,
че свободата е изолирана перспектива –
фон за танца
на изтъняващия до бяло конец*.

*конец – край/от рус.ез./