автор: mpaloma

Погалена от тъмните ръце на вечерта,
която ме унася и от мълчаливия й звук заспивам.
А ти промъкваш се отново във съня,
в покоя му със теб се сливам.
Събуждам се - докосната от сутринта
и мигом от съня във мисълта ми слизаш
присъстваш и в деня ми и в нощта.
До мене си. И от света ми не излизаш.