автор: typa

Сънищата, както знаете, могат да бъдат всякакви. Хората сънуват какво ли не.
Фантастични пейзажи, футуристични архитектурни форми, причудливи животински видове или пък човешки фигури с всевъзможни лица – мъжки, женски, стари, млади, отблъскващо грозни и неземно красиви. Едни сънуват безцветно, други сънуват цветно, трети сънуват кошмари, а четвърти – еротични фантазии. Пети сънуват, че падат от високо, шести – че летят, а седми дори сънуват, че сънуват... Атлетите сънуват медали, политиците – изборни победи, философите сънуват прозрения, религиозните сънуват Бог, а Бог сънува всичките безброй вселени накуп, барабар с белите облаци и черните дупки в тях. Това се казва божествено въображение! Но, за Него то не е трудно, понеже Той е единствен господар на Божията Сила. А, както е добре известно, Божията Сила е недостижима!
Тази неоспорима истина, изглежда, е била добре известна и на Гавриловата(1) кръстница, леля Мима, която явно е очаквала нейният кръщелник цял живот да й носи благи вести(2) и библейски мъдрости, заети от собствените му сънища. Вместо благи вести обаче, Гаврил постоянно сънуваше музика. Всяка нощ! Не, че не сънуваше друго. Напротив! Сънуваше той и кошмари, и цветни сънища, и много, ама много еротични фантазии. Не беше спортна натура, нито философ. Политиката не го влечеше, не беше и религиозен. Ще кажете, сигурно е бил музикант. Не е вярно. Обаче всичките му сънища бяха с музикален съпровод. Ей така, само да затвори очи и се почваше. Отначало елементарно, с по няколко тона. Все едно някое божество го зове. Хипнос(3) ли беше, Селена(4) ли, или архангелска твар, Гаврил не знаеше. Самият той носеше архангелско име и може би затова лесно се впускаше в дебрите на мака, застлан в абаносовото ложе на вълшебствата. Ясно, ще си каже пак някой от вас. Гаврил е отявлен почитател на Морфей(5), следователно и на някои наркотични аналгетици, с цел преодоляване на непосилни страдания и душевни терзания. Отново грешка. Гаврил беше здравомислещ тип, силноволева натура, нереагираща на страдания, най-малкото пък душевни. Професията му го изискваше. Работеше като стрелочник на Сточна гара и по цял ден размяташе стрелките без никакви скрупули и сантименти. Може да се каже, че изобщо нямаше човешки слабости, като изключим съпругата му – прелестната Бонка. Това не беше тайна за никого от неговите познати, но малцина знаеха за другата му, тайна слабост - музиката! И тъй като през деня беше порядъчно зает да практикува прословутата си професионална сръчност, връщайки се вкъщи, Гаврил всеотдайно обръщаше внимание на слабост номер едно, за да приключи вечерта, безрезервно отдаден на слабост номер две. Пускаше си, да речем, Бах, Колтрейн(6) или Гарбарек(7), надяваше безжичните слушалки и се пъхаше под юргана с дистанционното на стереото в ръка. И докато компактдискът се извърви, Гаврил неусетно попадаше в чудния свят на музикалните сънища. Прелестната Бонка примирено се отпускаше до него и дебнеше кога ще заспи, за да откачи слушалките от дебелата му глава. Междувременно Гаврил вече долавяше първите съновни звуци: Фииифууу...фииифуууу... Сякаш флейта беше някаква. След нея отекваше китарен акорд, едновременно с отзвук от чинел. Музиката ставаше все по-звънка и ритмична. Ето, че постепенно се намесваше бас-схемата, после тенор-саксофонът, а след него и цялата брас-секция. Музиката пулсираше досущ като жив организъм, който бясно препуска през всевъзможните музикални форми и стилове, с единствената цел да достигне до съзнанието (дали пък не беше подсъзнанието!) Гаврилово, за да му достави редовната порция удоволствие. Разперените му пръсти потрепваха в ритъм, а устните се разтягаха в блажена усмивка, която нямаше кой да забележи в тъмното, освен навярно някой чухал, случайно кацнал на високото дърво срещу отворения Гаврилов прозорец. Понякога, на моменти музиката затихваше, за да изпъкнат определени образи и картини, а после отново се връщаше без никакво предупреждение. Туп-туп-туп-дзъъън...
- Гавриле! Гавриле, бе! Чуваш ли?
- Чувам - отговаряше Гаврил, а усмивката не слизаше от лицето му.
- Някой чука по вратата!
- Съдбата(8) – уточняваше Гаврил – Ей това е класика. Страхотно!
- Мене наистина ме е страх, Гавриле! В къщата има някой!
- А? – Гаврил сепнато се пробуди и разтърка очи – Що ме стряскаш, ма, Бонке? Не ме дърпай така, де...
- Тихо, бе! Не чу ли? Сега утихна. Иди да провериш, че ще припадна от страх.
- Сторило ти се е, душко. Сигурно е от съседите.
- От хола е – шепнеше уплашено Бонка и тук е моментът да споменем, че спалнята и холът на Гаврилови бяха свързани с преходна врата, завоалирана от огромна холова секция, покриваща цялата обща стена.
- Не се излагай и спри да шептиш – демонстрира здравомислието си Гаврил – Ето, отивам, само за да си спокойна – той запристъпя уверено в тъмнината, с ръка, протегната право към невидимата брава. Познаваше апартамента наизуст и беше сигурен, че обострената му сетивност, склонна към своеобразна синестезия(9), начаса би регистрирала чуждо присъствие. Премина в хола и светна стария полилей, без дори да отваря очи.
- Видя ли? Няма никой. Сторило ти се е. Хайде сега да спим, че тъкмо сънувах един разкош – сподели Гаврил, загасяйки наново.
- Какъв разкош? – невинно попита успокоената Бонка. Но той не успя да й отговори, понеже точно в този момент се спъна в нещо и от съображения за сигурност се приземи на леглото връз нозете на съпругата си.
- Какво си сложила тук, ма? Слушалките ли? Както и да е, хайде да подремнем, пък сутринта ще разтребим – не й даде възможност за реакция Гаврил и се обърна на другата страна. Морфей моментално го задърпа за ушите и Музиката отново забръмча в черепната му кутия. Бзззззззз-дум-дум-бзззз-дзънн!! Тра-ла-лала-лаааа...
- Гавриле! – жена му отново го разбута.
- Какво!?! Защо пак ме будиш? Жесток джаз сънувах, Бонке! Още ми звучи в ушите – не на шега се издразни Гаврил.
- Там наистина има някой! Чуй! – Гаврил понечи да я скастри, но този път и той се ослуша. Джазът, който чуваше, не идваше от главата му, а от съседната стая.
- Сигурно е полтъргайст. Чувала съм, че са невидими, подли и не те оставят на мира цяла нощ! – примря отново Бонка.
- Дрън-дрън. Натиснал съм дистанционното. Давай го тук да изключвам и престани да ме будиш за щуротии – Гаврил с известна досада грабна уреда и натисна бутона за изключване. За удобство беше пренесъл уредбата в спалнята, а колоните беше оставил оттатък. Музиката спря – Видя ли! Аман от глупости. Полтъргайсти-молтъргайсти. Как може да си толкова лекомис... Ама, какво пак... - Бзззззззз-дум-дум-бзззз-дзънн!! Бзззззззз-дум-дум-бзззз-дзънн!! Странните звуци продължаваха, за почуда на сънения и озадачен Гаврил – Ушите ми ли бучат, или онова наистина не спира? А, Бонке? – Но прелестната Бонка не отговаряше, понеже на свой ред се беше унесла в сладък сън. Сега я втасахме, помисли той. Трябва да има разумно обяснение. Полтъргайсти не съществуват. „Бзззззззз-дум-дум-бзззз-дзънн!!”- на инат се обади Нещото. Напоследък много се преуморявам, предположи Гаврил. И тоя джаз всяка вечер. Зле ми действа, май. А може и да е от слушалките. Кой знае с какъв радиобоклук съм облъчен! Ще взема да проверя... Отново се насочи към вратата. Сърцето му биеше с нетипична честота, а оттатък, по-ясно от всякога, отново се чу вече познатото: Бзззззззз-дум-дум-бзззз-дзънн!! Мамка му, изруга наум Гаврил, сега ще го приклещя аз. Не му липсваше кураж. Пристъпи в съседната стая и грижливо затвори вратата след себе си, за да не буди спящата Слабост Първа. Бзззззззз-дум-дум... Странният шум безспорно идеше оттук. Пипнешком достигна ключа и решително включи осветлението, готов за сблъсък с неизбежната мистичност...

На пода беше монтирана декоративна железопътна линия с гара, прелез и няколко разклона, а върху нея трополеше бляскав електрически локомотив с два товарни вагона. „Бзззззззз-дум-дум-бзззз-дзънн!!”-пееше веселото влакче, докато Гаврил коленичеше край него, подпирайки се от изненада на околните мебели. Зад гърба си усети стъпки, но не намери сили да се обърне.
- Честит рожден ден, стрелочнико – прегърна го прелестната Бонка – не е ли забавен този полтъргайст?
- Благодаря ти! Благодаря! Това е най-добрият джаз, който някога съм чувал! –тромаво се изправи Гаврил и непохватно обърса с юмрук навлажненото си око.


Забележки:
(1) Гавраил: от древноеврейски - Божия сила, или Силният човек на Бога.
(2) В Новия Завет Гавраил е ангелът, който съобщава на Дева Мария благата вест за предстоящето раждане на Исус, а според мюсюлманите това е ангелът, продиктувал Корана на Мохамед.
(3) Хипнос: в древногръцката митология - богът на сънищата.
(4) Селена: в древногръцката митология - богиня на луната.
(5) Морфей: в древногръцката митология – бог на сънищата. Син на Хипнос. Спял в абаносово легло, застлано с макове.
(6) Джон Колтрейн: американски джаз-саксофонист.
(7) Ян Гарбарек: норвежки джаз-саксофонист.
(8) Съдбата чука на вратата: мотив от Петата симфония на Бетовен.
(9) Синестезия означава смесено възприятие. Тя е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин. Въпреки, че се придава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление.